Епископ Мелетий: Евангелието не ни прави овце, а ни дава остър и задълбочен поглед. Освен черно и бяло, има и други цветове
Автор: Калоян Константинов, OFFNews
„ Темата за положителните деца, положителните възпитаници, положителните жители са клишета. Човек не може да е добър просто по този начин. За да бъдеш добър, значи правиш някакви избори и решения. За да вземеш решение, би трябвало да си съзнателен, самото ти мислене би трябвало да мине подготовка, вместо да живееш на потока на събитията. Чрез близостта до Евангелието човек не става овца, както безусловно неправилно се спекулира, а става със зорко зрение. Истинският християнин развива изострен и изчерпателен взор, по-трудно може да бъде лъган. Това дава църквата. Това дава и семинарията. “ Това съобщи свещеник Мелетий, ректор на Духовната семинария в София и духовник в Дивотинския манастир в „ Студио OFFNews “ с водещ Калоян Константинов.
Според свещеник Мелетий " когато правиш нещо, наречено положително, с каква мотивация го правиш? Осъзнато, или просто копираш някой различен, или пък те е боязън, или това е част от груповото държание? Евангелието учи, че човек носи персонална отговорност пред Бога. Там се вижда, че праведникът в очите на хората може да се окаже виновник пред Бога, и противоположното. Това значи да знаеш, че с изключение на черно и бяло, има и други цветове. Това е комплицираният свят, в който живеем. "
Ние обаче не обичаме да ни е комплицирано, по тази причина избираме да съществуваме незадълбочено, с едно отворено око. И по този начин не можем да преценим нито себе си, нито другия по един пълностоен метод. Затова ми прави усещане, че множеството хора приказват изцяло наизустено, било то за децата, за така наречен джендъри, за каквато и да е тематика в действителност. Имам възприятието, че те не са останали и 5 минути уединено с мозъка си, с цел да разсъдят по дадена тематика. Вместо това предават непознати думи и тези.
Според свещеник Мелетий системата на българското обучение има съществени усложнения точно в тази тенденция, проваляйки се в даването на най-хубавите морални и интелектуални качества на учениците: „ Българското обучение има потребност от почтеност и здрав разсъдък. Ние мамим себе си и другите, като се увличаме от хрумвания и персонални упоритости, които прикриват нашите лични пристрастености. Човек би трябвало да знае, когато прави нещо, на кого желае да послужи: на себе си, на съсловието си, на корпорацията ли си? Или на учениците. Много пъти користни действия се маскират с риториката за „ положителното на децата “. Ако си почтен, би трябвало да признаеш, че дадени неща изобщо не са в интерес на децата и учениците.
Изисква се и здрав разсъдък, с цел да не се поддаваш на идеологии и клишета. Трябва да осъзнаеш, че отговорността ти като преподавател, шеф и министър е по отношение на човешки ориси, не рибки в аквариум. Ще дам един образец, неотдавна попаднах на изявление на някогашен министър на образованието, който изяснява какъв брой потребно и безвредно е използването на телефони в образователната стая. Това изказване е ужасно проблематично! Как може да си представим, че един толкоз младеж ще може да филтрира положителното от неприятното независимо? Че това ще развие отговорност у него, каквато е претенцията на учебните заведения у нас: да ги учат на сериозно мислене.
Ако смяташ, че с телефон в ръка и без напътствие един младеж може самичък да се оправи с тази задача, би трябвало или да си доста доверчив, или злоумишлен. Ами че децата не могат да произнесат името, да задържат вниманието си, да проучват! Дори прочувствената им просветеност е осакатена. Но все пак ги оставят да се хипнотизират в екраните. Каква е тази илюзия? Тук би трябвало почтеност и здрав разум, с цел да се разбере кое е допустимо и кое химера. “
Ректорът на Духовната семинария акцентира, че точно това е добавената стойност, която неговото учебно заведение дава на своите послушници спрямо доста други места: „ Не е правилно, че това е попско учебно заведение, където хората са предопределени да станат монаси или свещеници. Разбира се, има такава устременост, само че не е наложително. Не всеки приключил музикално и спортно учебно заведение се развива в тази тенденция. Освен това свещенството е идея, не е специалност.
Всеки родител желае най-хубавото за детето си, може да приказваме часове наред обаче какво значи „ най-хубаво “. Последните 20-30 година ужасно доста в България ни вълнува така наречен „ пазар на труда “. За страна като нашата, където сиромашията е метод на живот за мнозина, е изцяло целесъобразно. Но от ден на ден хора в последно време стартират да осъзнават, че парите и кариерата не са единственото значимо в живота. Това просто не е задоволително. Мнозина изпадат в комплициране или обезсърчение за смисъла на живота си, откакто реализират набелязаните професионални цели. И стартират да се питат: „ Какво ме прави същински благополучен? За какво ми е това? Добре, взимам хиляди левове, имам висок стандарт – и какво от това? “ Тук идва мястото на семинарията.
Ние предлагаме образование, а освен обучение, и опит да налучкаш – а даже и да намериш – смисъл в живота си. Когато човек е с чисти очи и не са му суфлирани отговорите на живота, той има и чисти въпроси и ползи. Когато живееш в наличието на Бога, а освен на земните проекти, упоритости и планове, светогледът ти се трансформира. В полемики между тях, живеейки в тази общественост, нашите възпитаници могат по-добре да опознаят кое е положително и зло. Как би трябвало да заемат сериозно мнение по отношение на света, вместо да одобряват всяка реклама и пост в обществените мрежи без капка подозрение. Без някой да им диктува каква музика да слушат и по какъв начин да се обличат. Младежите могат по-лесно да се замислят това ли желаят те в действителност, или някой се пробва да им го наложи. “
Духовната семинария съществува от над 120 година и предлага обучение на момчета от 8 до 12 клас, както и безвъзмезден интернат с 4 хранения дневно, двойни стаи със независими санитарни възли, екскурзии, дарове и спомагателни занимания за учащите.
Тя работи като професионална гимназия, сходно на техникумите, като част от програмата са общообразователните предмети, плюс богословски дисциплини: проучване на Стария и Новия завет, история на църквата, основи на други религии, латински, старогръцки, църковнославянски езици, пеене и други прецмеди.
Откакто отец Пахомий (бивш свещеник на Дивотинския манастир и сегашен викарий на патриарха) става ректор на семинарията през 2017 година и с него идва да оказва помощ свещеник Мелетий, броят на учащите се подвига двойно.
„ Сред учащите са деца на свещеници и духовни фамилии, чиито синове постъпват под въздействието на фамилията си. В никакъв случай не приказваме за насила обаче, по-скоро за последователност. Има доста деца на свещеници, които не желаят да учат при нас. Има друга група деца, която последно време стартира да се появява. Тя е на деца от български фамилии, живеещи в чужбина. Това са хора, които не желаят децата им да учат в тамошните учебни заведения, а да се завърнат в България: ние имаме интернат, на положително място в столицата сме, предлагаме положително обучение, и това накланя везните в наша изгода.
При нас учат деца от обичайни български общности от Албания, Украйна, Молдова. Също една относително нова група младежи, които постъпват да учат при нас, са тези, които сами са научили за семинарията от интернет, от обществените мрежи, от изявленията като това. Те от време на време го вършат и директно волята на родителите си. Тези младежи са минимум, само че са най-осъзнатите от всички “, разяснява актуалният ректор свещеник Мелетий.
В църквата на семинарията се прави работа всяка неделя от 09:00 часа, като всеки е добре пристигнал. Учебната институция също по този начин приема и публични дарения, с цел да продължи с ремонтните действия и да предлага от ден на ден на учениците. Към момента съществени донори са Светият синод и Рилският манастир.
Инфо: OFFNews.bg
